Салът опря до брега,
но как ще затъне в безпаметен пясък!
Как ще разплиска солените пръски
на тъгата неясна.
И от дългия път да починат
ще полегнат сред пясъка дънери,
ще разсъхват презморските спомени,
водорасли ще въздишат по дъното.
И над тази зелена носталгия
ще увисне горчивата пара.
За лекуване време ще бъде,
за прощаване час ще удари!
От окото си, синьо-зеленото
песъчинката ще отплискам,
вик назаем ще грабна от чайките
и ще хукна към кея – да дишам.
Време е.
Салът опря до брега.
Няма начин – за наше добро е.
Но се стичат сълзи от очите на рибите
и неистово плачат прибои.
Салът опря до брега,
капки мокрят просторите
и зелени илюзии рукват
в тъмните зеници на прозореца.
Бягай, ангелче! Няма надежда
тук да блесне косата ти златна.
Само жълти капчуци се стичат
и попиват без следа във земята.
От окото си, синьо-зеленото
песъчинката ще отплискам,
вик назаем ще грабна от чайките
и ще хукна към кея – да дишам.
Време е.
Пламен Сивов
