Неродена искам много да си ти.
“Може ли завинаги?” ще питам твоите звезди.
Неродена, пазя те, извайвам те.
Скрита в приказка, скрита в рая със мен.
Неродена искам много да си ти.
Премини открай докрай във езда живота си.
Неродена и невидима жена,
след галопа се поспри и мираж недей бъди.
Запали сега пещта от щастие,
да горим и двамата в причастие!
Твоя лик озари безсмъртно нощта.
Мигове слепи, пълни със спомени.
Създадох те да бъдеш моя,
нескрита радост си ми ти.
Създадох те от жажда знойна,
създадох те за дълги дни.
Запали сега пещта от щастие,
да горим и двамата в причастие!
Твоя лик озари безсмъртно нощта.
Мигове слепи, пълни със спомени.
Създадох те да бъдеш моя,
нескрита радост си ми ти.
Създадох те от жажда знойна,
създадох те за дълги дни.
(х2)
Неродена...
