Лунна нощ върху мене виси.
Аз разхождам се из парка
и бездомен пес мотае се след мен.
С кален шлифер и мръсни коси,
дъвча своята угарка -
безидеен къмто утрешния ден…
Не помня веч’ кога съм ял,
изглеждам като бухенвал’
и ако някой ме съзре
във миг от страх ще си умре!
Поне веднъж да срещна друг
със приблизителна съдба,
но аз съм сам,
ОСТАВАМ САМ ВЪВ НОЩТА!
За късмет, близо до тротоара
аз съзирам лелка стара,
как спокойно уличката си мете.
Таз мадона с метла и лопата
в миг обсебва ми душата -
и предлагам да я черпя аз от моето шише!
Със бурна радост из сърце
усмихнах своето лице,
тогава леля ме видя,
размаха бясно тя метла,
подпалих бяг, изгубих плам,
затрих се нейде в парка там,
и пак съм сам,
ОСТАВАМ САМ ВЪВ НОЩТА!
