Златни листя падат леко,
вятър носи ги далеко.
Търни стават дървесата,
потъмняват небесата. /2
Вятърко люлее клони,
бавно лист по лист той рони.
Ту ги сбира, ту разпръсва,
ту пък ситен дъжд запръсва. /2
Умотени от играта,
те се стелят по земята.
И когато мрак долита,
... заплита. /2
