Вятърко листи в гората пилей
Косето-Босето сладко не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.
Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.
Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.
