Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен -
това е толкова недопустимо.
Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите, (х2)
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов. (х2)
Затуй минавам аз тук всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и подлудяващия стон на гълъби ревниви.
Минавам аз, минавам сам...
