Звучи във душата ми песен
от няколко века насам,
в която аз питам къде си,
къде си обаче не знам!
Но ти си наблизо, навярно
щом всичко сияе сега -
щом свети така, така лъчезрно,
кварталът под златна дъга...
И знам, че след няколко века,
а може и само след ден,
въздушна, и светла и лека,
ще тръгнеш ти нежна до мен...
И тих ще звъни тротоара,
и лудо ще бягат коли,
и целият град ще повтаря, повтаря
какви сме щастливи били...
А ти си наблизо, изглежда,
сред нашия град свечерен...
Щом мойта надежда извежда
наново към този рефрен.
Звучи във душата ми песен
от няколко века насам,
в която аз питам, питам къде си,
и вечно къде си не знам.
