България - в невинната ръка
на малкото момиченце, което
рисува върху черната дъска
небе и бели птици по небето.
България - в най-сладкия прашец
по устните на младото момиче,
което със зеници от синчец
за първи път изрича "Аз обичам".
България - горяща бяла свещ
от мойта обич и от мойта вяра.
България - в божествения звън -
звъна на православната камбана.
България - във златния обков
на старите, добри, свещени книги
България - в голямата любов,
неокована в никакви вериги.
България със залез като мед,
чиято сладост вечер ме омайва.
България - в старинния портрет
на майка ми в една безлюдна стая.
