Идва с мъка нов човек, отново на земята
тежка клетка се строи за него в тъмнината.
Нова кръв ще бликне знам, ще потърси свободата.
Жребият е хвърлен пак, ала няма я съдбата.
Идва с мъка нов човек, отново на земята
той е птица във кафез, ще му вържат в миг крилата.
Няма го ключа ръждив, някой скри го във мъглата.
Ще остане победен, задушен от празнотата.
Целият живот е една борба,
ден след ден едно и също, все така.
Искаш силно ти, но някой се гневи
и минава всичко бързо, без следи.
Системата убива дръзкия човек,
тежка карма в кървав век.
Той беше млад, но много бързо остаря,
всъщност нищо не разбра.
Целият живот е една борба,
ден след ден едно и също, все така.
Искаш силно ти, но някой се гневи
и минава всичко бързо, без следи.
Битка е това, няма правила -
само изгрева ще дойде след нощта.
Ти си жертвата, мека като сняг
и ненужен ще останеш в пълен мрак.
